Здравейте мили ми приятели скаути,
На мен се падна удоволствието да напиша някой и друг ред за осемте незабравини дни, които преживяхме в братската по скаутски Турция.
Участието ни на техния национален лагер не е нещо случайно за нас.
Това е нормалното продължение на вече 3 годишната ни работа със скаутите от гр. Чанакале- Турция.
За нас учасниците от България, Полша, Гърция и част от турската група не беше само лагера, защото ние бяхме участници по международен проект за младежки обмен, но стига със скучните обяснения- нека минем по същество- каква работа свършихме и колко много се забавлявахме заедно с всички над 2000 скаути на лагера...
Представете си един наш лагер умножен по 10- е на такова място бяхме. Сега е моментът да спомена и имената на BG групата:
Теди
Стела
Инна
Мартин
Стефан
И моя милост Динко- всички от Лъки и Асеновград.
Началото беше поставено точно в 22 часа на 2 юли в Асеновград, когато всички бяхме в колата. Никога няма да забравим следващите 209 часа.
Пътуването беше супер весело и забавно, като се има предвид, че пътят в едната посока е приблизително 1100 км. Още на границата усетихме уважението на българските и турски служители, когато разбраха, че сме скаути и преминаването ни мина супер бързо и безпроблемно с изключение на турския митничар, който провери всички бутилки с минирална вода в колата с въпроса: „Мастика???” и съответно беше много разочерован от това, че всичкото беше само вода.
След около 400 км в Чанаккале при нас се качи един от турските скаути Сервет, който отговаряше за нас през целия ни престой в Турция.
Цялата българска група изказва голямата си благодарност към него!!!!!!
С негова помощ стигнахме до Тургутрийс- така се казва градчето, до което беше лагерът /на 19 км от гр. Бодрум /.
Самият лагер беше на брега на морето, но и това не ни спасяваше от топлината през деня, през нощта нещата бяха по- добре.
В Турската скаутска организация, когато се каже нещо от водачите това е закон за скаутите. Като пример давам, че къпането в морето и стоенето на плажа е до 18 часа, докато има спасители и след този час, аз поне, не видях никой да се разхожда по плажа дори.
На втория ден пристигнаха двама скаути от Ромъния – Анита и Юлиан, които бързо бяха пресъединени и даже си преместиха палатките до нашите и бяхме неразделни до самия край на лагера.
Групите от Полша и Гърция не бяха скаути, но мисля че много скоро, че ще станат такива, ние се постарахме за това.
Имаше много скаутски забавления и игри, също така и плаж, дискотеки, делфинариум, картинг, аквапарк и много други.
Единият ден ни беше отреден от организаторите за целодневна екскурзия с корабче. Което представляваше пътуване до някой залив с кристално чиста синя вода, където всеки скачаше и/или плуваше покраи корабчето- това се повтори около 5 пъти, но беше супер забавно, защото бяхме 3 корабчета с по 50 – 60 души на всяко.
Работата, ако може да се нарече така, защото за нас си беше удоволствие, беше работата в 4 дискусионни групи за:
• Правата на маладите;
• Образованието;
• Рецеклирането на отпадаците;
• Последната група имаше за задача да направи филмче за лагера, другата гледна точка / нашата /, тук купонът беше на 1000 %, филмчето стана страхотно.

За наша и на другите участници жалост всичко, което има начало има и край.
Началото на нашия край беше малко след 23 часа на 10 юли, когато след дълго сбогуване с участниците по проекта и с може би около половината лагер, който дойде да ни изпрати, което ни трогна страшно много, ние пък бяхме в колата и тръгнахме да пътуваме обратно тези 1100 км, които ни деляха от родните ни места и от вас- нашите приятели!
Равносметката за нас:
За повечето това беше първи национален лагер на турските скаути;
Много незабравими мигове;
Още повече нови приятели, с които се надявам съдбата да ни среще все по често и за все по дълго.
В 16 часа на 11 юли вече си бяхме в Асеновград и започнахме да се готвим за нашия си лагер „Дунав 2008”.
Сашо, дръж се ние идваме!!!!!!!!
Повече подробности, като се видим на лагера.

С безкрайно уважение към групата, на която имах удоволствието да съм водач в Турция, и към теб мили ми читателю.
Скаустски поздрави!
Динко от Лъки.