Добър вечер читателю,
Седя си на терасата на квартирата ми и се радвам на прекрасната вечер.
Тази идилия ме накара да се замисля за вълшебните, ако ми позволите да ги нарека мигове, които всеки има в сwоя живот и му се иска да сподели с някого, коjто ще го разбере.
Е за мен такъв беше днес, лето господне 28 април 2008g., във времето около деветнадесетия час привечер.
Имах работа по центъра на Пловдив и съвсем случайно срещнах трима познати от родния ми град Лъки. По точно те ме срещнаха и ме спряха. Казах си случайност, случва се, но за моя радост съм бъркал и то много.
Работата ми, ако може да се нарече така, беше да мина през църквата света Марина, която е близо до главната улица на Пловдив, за да запаля свещички за здраве и успех на семейството и всичките ми познати и за България. Едната свещичка беше специално за всички скаути и за Roverway 2009 в Исландия, за които се готвим. Да мине всичко леко и бeзпроблемно по оrганизацията и по самото ни пребиваване там.
Тръгвайки си, реших да мина през градската градина, за да се поразходя малко, защото тъкмо беше започнало да се захлажда времето и не ми се бързаше да се прибирам вкъщи.
На входа на градската градина, докато вървейки, говорех по телефона някой ме потупа по ръката. Това беше Люси явно тя така да се каже повлече крак. След това изникнаха още 4 броя скаутки от клубовете в Асеновград и Пловдив. Докато се заприказвахме с тях покрай нас мина и Снежи, която беше привлечена веднага към групата, но тя бързо се измъкна, защото имала среща, но не каза с кого. След малко се върна заедно с Иво и Маги /които не бях виждал толкова отдавна, особенно Маги/. За десерт се появи и едно скаутче от другата организация, с която навремето изкарах курса си по алпинизъм – Теди.
Да се беше пробвал някой да събере толкова скаути на едно място надали щеше да успее, но там горе има някой, който гледа и наглася нещата.
Безкрайно съм благодарен за тази среща. Тези няколко минути ме заредиха с толкова енергия за работа, за Скаутската организация /Организация на българските скаути !!!
Благодаря ви скаути !
Вие сте тези, които ми давате смисъл да продължавам да се боря за скутската идея, вие сте светлината в края на тунела и заедно ще успеем в каквито и амбициозни начинания да се впуснем !
Заедно ще успеем да преодолеем всички трудности. Та нали това е скаутският дух – решителен и неслумим.
Някой някъде е казал, че всичко, което не ни убива, ни прави по силни .
Бил е абсолютно прав.

Благодаря ви за енергията и усмивките !

Динко