<!--[if gte vml 1]> <![endif]-->

Ето какво пише за Сър Робърт Стивънсън Смит Бейдън-Пауъл в енциклопедията: 

Място на раждане: 22.02.1857г., Падигтън, Лондон, Англия.

Служба- английската армия.

Ранг: генерал- лейтенант

Битки: Англо- ашантската война, Втората Матабелска война, Войната при Мафекинг.

Друга дейност: основател на скаутското движение, писател и художник.

Всички сме свикнали да гледаме снимки на Бейдън Пауел във военна униформа, със сериозно, замислено изражение, и тайно се питаме дали разбираме правилно какво представлява „скаутът” и дали сме достойни да се наречем така.

Затова нека да извадим биографичната книга, която той е съставил по молба на същите жадни за отговори скаути и да го оставим той сам да говори за себе си.

„Един неизвестен за мен журналист от „Манчестър Гардиан” ме беше описал като „най-богатия човек на света”.

Това е тежко определение, но когато се замисля, не е особено погрешно.

Богатият човек не е задължително да притежава цяло състояние, той е човек, който е истински щастлив.

            А с мен е така.

Много млади хора изглежда не осъзнават, че успехът зависи от тях самите, а не от благосклонната съдба.

Отново и отново съм обяснявал, че целта на скаутството е да изгради хората като граждани, свързани със следните три понятия- Здраве, Щастие и Готовност за помощ.

Ако успее да развие тези три качества, човек е постигнал основните стъпки за успех в живота.”

Робърт Стивънсън Смит Бейдън-Пауъл е роден на 22 февруари 1857 г. в западен Лондон, Англия, в семейството на духовник. Остава сирак на три годинки. В училище не е нито особено добър ученик, нито пък се отличава с постижения, но притежава актьорско присъствие, рисува доста и има силно изразено чувство за хумор.

През 1870 г. постъпва в училището Чартърхауз, в съседство с което се намира обрасла местност, наричана “шубрака”, където той скита, залага примки за зайци и си готви сам храна на лагерен огън.

Без да сподели с семейството, се явява на на конкурс за влизане в армията и неочаквано за всички се класирва 2. по успех за кавалерията и 4. по успех за пехота.

Избира кавалерията и веднага бива причислен към 13. Хусарски полк като подпоручик. Проявява се като отличен военен и веднага бива повишен.

Неговите нестандартни методи на обучаване – като разделял хората си на малки групи и ги обучавал чрез състезания и игри – се оказва особено ефективен и получава висока оценка.

„Каква беше подготовката ми за този живот? Какво, образованието?!?!

Аз „можех да се справя добре, ако не бях мързелив, често спящ в училище” и в областта на науката „проявяващ никакво внимание”.

Въпреки че не бях удостоен с упътването на баща, аз, като седми син, получих добра тренировка от своите братя по време на ваканциите. Те всички бяха развили спортен инстинкт и бяха добри другари, първокласни плувци, футболисти, гребци. Всички бяха добри в изобретяването на разни неща, които не можеха да си позволят- дори правенето на лодка.

Образованието ми дойде от няколко места- домът, училището, пътуването, спорта.

Училището, което преминах в последствие, след като училищните дни в старото бяха минали, беше истинското, а именно- пътуването, голямата игра на преследването, и активното служене н армията.

Чрез пътуването спечелих възможността да видя как останалите нации живеят в сравнение с нас. И още по-точно, спечелих от тези хора, с които се запознах по пътя за нови хоризонти, пресни преживявания и разширен кръгозор, които бяха нужни пунктове в образоването ми.

После, чрез спорта в джунглите, се приближих до природата, което отвори сетивата ми и, непредвидено, разви умения чрез тренировка за преследването и дебненето- сила и изправяне лице в лице с риска, които качества бяха ценни за успешното разузнаване.

После, по време на реалната практика в армията. През цялата ми кариера се носеше една склонност, увлечение, или както искате го назовете, която ме обсеби, прибави вкус към работата ми.

По-късно тя установи връзката между двата, иначе несъвместими начина на живот, които водех.

Това беше скауството.

Първият живот – на военен- той притежаваше романтиката на срещата с различни странни, особени места в страната ми, мина през военната ми служба в Индия, Афганистан, Южна Африка, западна Африка и Египет.

Имаше другари, просто придружители, лишения, беди, изпитания, болести и раздяла, чиито сенки позволяват на човек по-добре да оцени слънчевото време на своя живот.

И така, на сравнително ранната възраст от 42, аз се оказах генерал майор и на 53, след проява на голям късмет, бях завършил кариерата си, и се пенсионирах.

Живот номер две- на скаут. Изградих нов живот, в съвсем различна посока, но отново, както първият, включваше разузнаването (скаутизма).

Съпругата ми беше дясната ръка, помогна ми да възпитам не само нашите собствени деца, но и разнообразното семейство от Бой Скаути и Гърл гайдове, които в последствие създадох.

Имах изключителното преживяване да видя как скаутското движение расте от малко семенце, посято на остров Браунси, в братството на почти всяка страна по света и в 2,900 000 за тази година.

Е, това е накратко моят живот.

„Скъпи скаути,

Това е моето прощално писмо, т.е. последния път, когато ви говоря.

Ако вашите деца растат здрави, непокварени и с приключенски дух, тогава ще бъдат щастливи.

Ние можем да живеем на една земя, която е пълна с красота и чудеса.

Бог ни е подарил не само очи за да забележим всичко това, но ни е дал и разум за да обхванем цялото това великолепие...

Вие ще разберете скоро, че рая не е някакво далечно щастие в облаците, което идва чак след смъртта. Щастието е в този свят, във вашия дом. Така водете други към щастието и станете така самите щастливи.

Ако правите това, изпълнявате дадената ви задача на земята. Бог с вас!

... вярвам,

че Бог ни е поставил в този свят за да бъдем щастливи и да се радваме на живота.

Щастието не е следствие от богатство или успех в професията,

Една важна стъпка към щастието е да бъдете полезни и да се радвате на живота.

Бъдете доволни с това, което ви е дадено и го използвайте по най-добрия начин. Стремете се всяко нещо да добие една добра страна.

Опитайте се да оставите света малко по-добър, отколкото когато го намерихте.

Дано когато животът ви се наклони към своя край, да починете спокойни със съзнанието, че вашето време не е било пропиляно,

а че сте дали най-доброто от себе си.

Дръжте се винаги за обещанието на скаутите, даже когато не сте вече малки.

Ваш приятел,

Бейдън-Пауел от Гилуел“

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

За по любознателните повече информация ТУК