“Джамборето” в Гърция

        Много малко останахме в нашата организация скаутите, които са били на националните лагери през 1999 и 2000 година, а който е бил на тях, ще ме разбере какво искам да кажа. За другите, ще се помъча да обясня по-надолу.
И така...

        Малко уточнение- престоят ни беше разделен на две части.
Първите четири дена бяхме в Солун, на брега на морето, в база на морските им скаути. Хората си имат всичко- сграда, земя, лодки /много :)/, история …………........................
Там бяхме, заедно със скаути от Румъния, Черна гора и, разбира се, от Гърция. Тук е мястото да изкажа благодарност от цялото си сърце на Кристина, Джордж и Василис. Това са трима скаути на възраст около двадесет и няколко години, които бяха дошли на собствени разноски от Атина. Те са хората, които измислиха, организираха и проведоха програма, специално за нас- това бяха игри- страшно много- за четирите дена, над четиридесет песни, екскурзии, театрални сценки, интернационална вечер и много други забавни неща. Тримата се справиха страхотно, нямахме никакво време да скучаем.
Следващите четири дена бяхме на регионален лагер за патрулни водачи.
В началото ми беше много странно, имайки предвид нещата в България, но в Гърция е съвсем обичайно и в реда на нещата скаути на по 18 г. да имат по 13-14 години “стаж” в скаутската организация. Кога ли и при нас ще се случи това?
На този лагер ми направиха впечатление няколко неща:
• Лагерът си имаше началник. Името й беше Ефи, на 25 години / тя е била на този лагер като патрулен водач преди години/ и отделно отговорник по програмата. Като взаимно те не се бъркат в работата един на друг.
• Когато пристигнаха скаутите, всички бяха разбъркани в патрули от по десетина скаути. Патрулите бяха 16 на брой. Всеки патрул си имаше лидер /скаут на 18 -25 г./, които им беше като водач и за всичко, скаутите се обръщаха към него.
• НЯМАШЕ STAFF-ове !!!
• Имаше екип от към 10-тина венчър скаути, които помагаха навсякъде, където се налагаше. Основно сервираха и почистваха след ядене на над 180-те участници.
• Те бяха на лагера само да работят и да помагат, като си плащаха наравно с всички други участници.
• Лагерът е започнат да се подготвя от октомври месец миналата година.
• От организаторите над 27 години, беше само един, заместник-началникът на лагер „Илиас”.
• Скоро не бях виждал толкова стегната и перфектно синхронизирана програма. Дейностите започваха всяка сутрин в 7:30 /точно/ и не свършваха по рано от 12-1 ч. през нощта. Единственото свободно време беше, буквално, няколко минути преди ядене.
• Последните участници пристигнаха в около 10 сутринта, в 11 беше откриването на лагера.
• След това на всеки патрул бяха връчени по една голяма десетместна палатка, която си опънаха сами, и в която спеше целият патрул.
• Вторият ден имахме плаж. Като освен къпането, имаше седем различни дейности на плажа- на всеки 20 минути, по този начин нямаше възможност на някого да му омръзне някоя дейност.
• Последният ден в лагера бяха направени изкуствена стена за катерене, рапел, тролей, стрелба с лък и с пистолет за paintball, батут, планински колелета, бъгита /истински/, ДВК и др.
• Още нещо, което ми направи много силно впечатление- при тях няма строй като по нашите лагери. Всички се нареждат в един “кръг”, без значение от колко години си скаут или колко опит имаш. ВСИЧКИ СА РАВНИ !
• Ще спра до тук, защото има опасност да ви отегча, но за мен това беше истинско изживяване на скаутски лагер, каквито ги помня, когато аз започнах да бъда част от тази организация.

        Основните неща, върху които се наблягаше и които бяха основата на програмата, са работата в екип и лидерството. В края на всеки ден, патрулът се събираше и обсъждаше всичко, което се е случило през изминалия ден. Имаше случаи, когато тези обсаждания да се случват и в 2 часа сутринта, но докато не свърши, никои не си ляга...

        Като на лагер с хора, с които макар и за краткото време, което ни беше отредила съдбата, си станал истински приятел, накрая се размениха много е-mail адреси, които до колкото знам, вече са влезли в употреба :). Проляха се доста сълзи и се изрекоха обещания за нови скорошни срещи някъде по света /за което ще работя с все сили /.

        Базата, където беше лагера никой не можа да ми каже със сигурност колко е стара, но ми показаха снимка, на която беше снимано първата построена сграда в лагера. Снимката е от 1926 година. /не съм объркал цифрите :)/.
В момента в организационно ниво сме доста назад от другите, но като умения нашите скаути се представиха на едно ниво с връстниците си от другите страни, дори на моменти се оправяха и по-добре.

        При другите програмата им базирана основно на игри, но не безцелни игри а такива от които да си извадиш извод за нещо свързано с живота.
Който чете тези редове, значи му е бил интересен моят разказ за вълнуващия ни престой в Гърция :) .Има още много за разказване, но ще го оставя за следващия наш лагер.
Искам да изкажа благодарност на цялата българска група, на единствената дама в колектива ни- Инна от Асеновград, на Иво от Попово, на най-младия ни скаут- Андре от Плевен, на Димчо също от Плевен и на Божидар от Пловдив.
Бяхте супер и с най-голямо удоволствие ще тръгна с вас и следващия път, за където и да е.
    Благодарностите не свършват до тук :)
На Ники и Диана, които ни съдействаха всеячески по организацията на пътуването ни.
На родителите на петимата скаути, които реагираха бързо, въпреки кратките срокове за подготовка на заминаването ни.
На Трендафилос, собственика на скаутския магазин в Солун, който специално за българската група отвори магазина в неделя вечерта в 9 часа, за да могат децата да си купят, каквото искат.
Е това, мили ми приятели, беше от мен за 56 лагер за патрулни водачи “Джамборето” /това е името на лагера/ .

P.S. Предполагам, че го има и другаде, но аз го видях в Гърция. Всеки водач си има скаутско име, което е име на животно, или някакво растение.
Мен вече ме кръстиха. Още с пристигането ни, гърците решиха че най би ми подхождало “Секвоя”, защото това било най-високото дърво.
Мили ми скаути, ако ви харесва това, нека го направим и в България.

Скаутски поздрави на всички,
Creating a Better Word
Динко, Секвоя:)